8.02.2008 г., 18:04

Загубен миг

2.2K 0 12
И пак не мога да заспя,
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.

И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.

И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта?



п.п. Искам да отбележа, че го писах, докато слушах една мелодия от песен... та.. давайте съвети какво куца, че като се науча да дрънкам на китара, ще взема да му измисля мелодия. хаха :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Пехливанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лестат, ами ако си пътувал четири часа от Бургас до Велико Търново или 6 от Бургас до София или на обратно, много ясно, че ще ти доскучее.. :}}}.
    А че правя психологически анализи..отвътре ми идва, но в близкото бъдеще може и да стане професионална деформация.. Ще ме извините..
  • бях отегчен от скуката в автобуса май
  • Чак днес случайно попаднах на твоите творби. Определено те бива повече в картинните творби. Втория куплет... хич го няма, ще ме прощаваш (не се имам за поет от висока класа, ама пък това не значи, че нямам мнение) Много "И" и гониш сляпо римата, което не е добре.
    Третия куплет долу горе бива, но пак е сляпо гонене на римата.. От стиха разбирам много неща - или че си отегчен от еднообразни жени, или че си разочарован от някоя, която няма срам.. Вероятно истината е друга, но аз много дълбая по начало.
    Успех с научаването за свирене на китара! Много добра идея, аз на времето също се учих ама...не ми се отдаде твърде..Всеки има различни таланти. :}
  • Рисувай, рисувай ...
  • хахаха... приемам втория съвет.. при това положение първия няма смисъл да го гледам

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...