8 февр. 2008 г., 18:04

Загубен миг

2.2K 0 12
И пак не мога да заспя,
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.

И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.

И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта?



п.п. Искам да отбележа, че го писах, докато слушах една мелодия от песен... та.. давайте съвети какво куца, че като се науча да дрънкам на китара, ще взема да му измисля мелодия. хаха :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Пехливанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лестат, ами ако си пътувал четири часа от Бургас до Велико Търново или 6 от Бургас до София или на обратно, много ясно, че ще ти доскучее.. :}}}.
    А че правя психологически анализи..отвътре ми идва, но в близкото бъдеще може и да стане професионална деформация.. Ще ме извините..
  • бях отегчен от скуката в автобуса май
  • Чак днес случайно попаднах на твоите творби. Определено те бива повече в картинните творби. Втория куплет... хич го няма, ще ме прощаваш (не се имам за поет от висока класа, ама пък това не значи, че нямам мнение) Много "И" и гониш сляпо римата, което не е добре.
    Третия куплет долу горе бива, но пак е сляпо гонене на римата.. От стиха разбирам много неща - или че си отегчен от еднообразни жени, или че си разочарован от някоя, която няма срам.. Вероятно истината е друга, но аз много дълбая по начало.
    Успех с научаването за свирене на китара! Много добра идея, аз на времето също се учих ама...не ми се отдаде твърде..Всеки има различни таланти. :}
  • Рисувай, рисувай ...
  • хахаха... приемам втория съвет.. при това положение първия няма смисъл да го гледам

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...