Загубен миг
И пак не мога да заспя,
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.
И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.
И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта?
п.п. Искам да отбележа, че го писах, докато слушах една мелодия от песен... та.. давайте съвети какво куца, че като се науча да дрънкам на китара, ще взема да му измисля мелодия. хаха :)
звездите гледат ме с тъга.
По празни улици вървя,
опитах теб да разбера.
И не искам да бъда сам,
в очите ти нямаше срам.
Колко ще вървя, аз не знам,
но ти едва ли ще бъдеш там.
И не мога да споделя,
вече не искам да крещя.
А нощта сякаш замълча,
ще се измия ли от калта?
п.п. Искам да отбележа, че го писах, докато слушах една мелодия от песен... та.. давайте съвети какво куца, че като се науча да дрънкам на китара, ще взема да му измисля мелодия. хаха :)
© Петър Пехливанов All rights reserved.
