27 jul 2006, 16:54

Загубена 

  Poesía
1391 0 15
Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

Огледалният образ на душата загубена,
отразява неясна съдба на окаян смешник.
Без милост показва ми волята срутена
и сърцето замира в нерадостен вик.

В необятната пропаст на мрачно съзнание,
аз потъвам безплътна, прозрачна и ледена,
лишена дори от едно покаяние,
за следата греховна, бледосива и преходна.

Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??