27 jul 2006, 16:54

Загубена

  Poesía
1.6K 0 15
Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

Огледалният образ на душата загубена,
отразява неясна съдба на окаян смешник.
Без милост показва ми волята срутена
и сърцето замира в нерадостен вик.

В необятната пропаст на мрачно съзнание,
аз потъвам безплътна, прозрачна и ледена,
лишена дори от едно покаяние,
за следата греховна, бледосива и преходна.

Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...