27 jul 2006, 16:54

Загубена

  Poesía
1.7K 0 15
Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

Огледалният образ на душата загубена,
отразява неясна съдба на окаян смешник.
Без милост показва ми волята срутена
и сърцето замира в нерадостен вик.

В необятната пропаст на мрачно съзнание,
аз потъвам безплътна, прозрачна и ледена,
лишена дори от едно покаяние,
за следата греховна, бледосива и преходна.

Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...