27 июл. 2006 г., 16:54

Загубена

Поэзия

1.6K 0 15

Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

Огледалният образ на душата загубена,
отразява неясна съдба на окаян смешник.
Без милост показва ми волята срутена
и сърцето замира в нерадостен вик.

В необятната пропаст на мрачно съзнание,
аз потъвам безплътна, прозрачна и ледена,
лишена дори от едно покаяние,
за следата греховна, бледосива и преходна.

Ти, вятърна моя мечта недогонена,
невъзможна, безименна, малко далечна...
ти напомняш сълзица нещастно отронена,
заличена следа на агония вечна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Paur (Симеон Дончев)

Да

2007-07-03T22:08:18+03:00
i2na (Инна)

И това е много хубаво!

2007-06-29T16:15:47+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Бобси,това е най-силното ти,досега!
Браво!

2007-05-06T00:21:05+03:00
Estranged (Борислава)

Благодаря ти Митко! Все се опитвам да я намеря тази сила

2006-10-05T23:29:33+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Наистина пишеш хубаво, Бобси
Напевно, но не и сълзливо. Имаш сила!
Поздрави!
Вестин

2006-08-16T13:03:57+03:00