19 ene 2013, 13:56  

Загубих те...

  Poesía » Otra
817 0 0

Влезе при мен,
погледът ти бе някак изморен.
Ти се усмихна.
Гласът ти просто притихна.

Загледа се някъде в далечината,
погледът ти сочеше към луната.
Сгреших... пак загубих приятел.
Сега чувствам в себе си просто предател.

Опитах се да се вмъкна в твоя страх,
исках да ти помогна... до тебе стоях.
Трябваше да стоя с теб да те пазя
в тъмнината, а аз те оставих... как се мразя.

Само ако знаех как да те спася.
Защо смъртта от мен отне те, искам да си отмъстя.

Може би трябва да напиша песен 
за живота така "чудесен".
За всичко, което исках да ти кажа,
колко ми липсваш искам да ти покажа...

Ще се моля на Господ да чуеш това...
Без тебе вече живея аз едва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Д Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...