19.01.2013 г., 13:56  

Загубих те...

808 0 0

Влезе при мен,
погледът ти бе някак изморен.
Ти се усмихна.
Гласът ти просто притихна.

Загледа се някъде в далечината,
погледът ти сочеше към луната.
Сгреших... пак загубих приятел.
Сега чувствам в себе си просто предател.

Опитах се да се вмъкна в твоя страх,
исках да ти помогна... до тебе стоях.
Трябваше да стоя с теб да те пазя
в тъмнината, а аз те оставих... как се мразя.

Само ако знаех как да те спася.
Защо смъртта от мен отне те, искам да си отмъстя.

Може би трябва да напиша песен 
за живота така "чудесен".
За всичко, което исках да ти кажа,
колко ми липсваш искам да ти покажа...

Ще се моля на Господ да чуеш това...
Без тебе вече живея аз едва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Д Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...