Влезе при мен,
погледът ти бе някак изморен.
Ти се усмихна.
Гласът ти просто притихна.

Загледа се някъде в далечината,
погледът ти сочеше към луната.
Сгреших... пак загубих приятел.
Сега чувствам в себе си просто предател.

Опитах се да се вмъкна в твоя страх,
исках да ти помогна... до тебе стоях.
Трябваше да стоя с теб да те пазя
в тъмнината, а аз те оставих... как се мразя.

Само ако знаех как да те спася.
Защо смъртта от мен отне те, искам да си отмъстя.

Може би трябва да напиша песен 
за живота така "чудесен".
За всичко, което исках да ти кажа,
колко ми липсваш искам да ти покажа...

Ще се моля на Господ да чуеш това...
Без тебе вече живея аз едва.