12 mar 2009, 17:46

Загубихме се...

  Poesía
858 0 12

 

Загубихме се в грижите си

с тебе...

И някак неестествено е вече

да седнем на кафе

в работно време

и да си бъбрим

врели некипели...

Очите си да вдигнем към небето

да забележим

полета на птици,

които се завръщат

от морето

и се събират

по метални жици...

Да се посмеем на

минаващ шемет,

заплеснат по момичето отсреща,

да си припомним

колко беше лесно,

когато бяхме

себе си

и честни!...

А ето виж -

загубихме се в грижи,

в желания

отвънка присадени,

в оценките на другите...

Кажи ми -

започнахме ли

вече

свойта есен?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...