Загубихме се...
Загубихме се в грижите си
с тебе...
И някак неестествено е вече
да седнем на кафе
в работно време
и да си бъбрим
врели некипели...
Очите си да вдигнем към небето
да забележим
полета на птици,
които се завръщат
от морето
и се събират
по метални жици...
Да се посмеем на
минаващ шемет,
заплеснат по момичето отсреща,
да си припомним
колко беше лесно,
когато бяхме
себе си
и честни!...
А ето виж -
загубихме се в грижи,
в желания
отвънка присадени,
в оценките на другите...
Кажи ми -
започнахме ли
вече
свойта есен?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
