12 dic 2006, 15:51

захир

  Poesía
708 0 1

Няма вече да те пусна да си идеш

за да избягаш някаде там,

където няма да те намеря.

и където няма да те имам.

 

Няма да тръгнеш на там

без да се обърнеш и видиш

всичко което все още е наше,

без да се запиташ

защо трябва да си сам.

 

За да търсиш това което ти липсва,

за да следваш мислите и мечтите си

ти трябва твоята цел,

а лутайки се ти се питаш

кой ли път пак съм поел.

 

За да намериш твоя сляп блян

за който ти така бленуваш

ти трябва опора, трябват ти

тези ръце за които тъгуваш.

 

Щом сега си до мен замисли се

кои това всичко ти дава и защо

нежноста ми така те успокоява

защо ли в твоя свят така суров

ти чустваш се някак си лош.

 

Щом си платил за грешките свои

значи ли че готов си за новия път,

значи ли че няма пак да се луташ

търсейки своя  самотен райски кът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виржиния Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...