захир

Няма вече да те пусна да си идеш

за да избягаш някаде там,

където няма да те намеря.

и където няма да те имам.

Няма да тръгнеш на там

без да се обърнеш и видиш

всичко което все още е наше,

без да се запиташ

защо трябва да си сам.

За да търсиш това което ти липсва,

за да следваш мислите и мечтите си

ти трябва твоята цел,

а лутайки се ти се питаш

кой ли път пак съм поел.

За да намериш твоя сляп блян

за който ти така бленуваш

ти трябва опора, трябват ти

тези ръце за които тъгуваш.

Щом сега си до мен замисли се

кои това всичко ти дава и защо

нежноста ми така те успокоява

защо ли в твоя свят така суров

ти чустваш се някак си лош.

Щом си платил за грешките свои

значи ли че готов си за новия път,

значи ли че няма пак да се луташ

търсейки своя  самотен райски кът.