Dec 12, 2006, 3:51 PM

захир

  Poetry
711 0 1

Няма вече да те пусна да си идеш

за да избягаш някаде там,

където няма да те намеря.

и където няма да те имам.

 

Няма да тръгнеш на там

без да се обърнеш и видиш

всичко което все още е наше,

без да се запиташ

защо трябва да си сам.

 

За да търсиш това което ти липсва,

за да следваш мислите и мечтите си

ти трябва твоята цел,

а лутайки се ти се питаш

кой ли път пак съм поел.

 

За да намериш твоя сляп блян

за който ти така бленуваш

ти трябва опора, трябват ти

тези ръце за които тъгуваш.

 

Щом сега си до мен замисли се

кои това всичко ти дава и защо

нежноста ми така те успокоява

защо ли в твоя свят така суров

ти чустваш се някак си лош.

 

Щом си платил за грешките свои

значи ли че готов си за новия път,

значи ли че няма пак да се луташ

търсейки своя  самотен райски кът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виржиния Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...