Захир
Измислена болка си ти
Кристален меч ме ласти
Отвежда ме отвъд нежелани дни
В моя кръст живот се власти.
Измамна лудост си ти.
Морен спомен в безсънна синева.
Смъртта на моя сън ме смени
В моята лунна същост се влива
Скрежена роса.
Измислен захир ме имаш
Аз немоя вече съм
Рубинен плач на дете от мен взимаш
Всеискрен ме тласкаш там,
Аз вечна съм.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рая Борисова Todos los derechos reservados
