3 mar 2007, 1:29

Захир

  Poesía
1.4K 0 2

 

                              

 

           Измислена  болка си ти

           Кристален меч ме ласти

           Отвежда ме отвъд нежелани дни

           В моя кръст живот се власти.

 

 

 

          Измамна лудост си ти.

          Морен спомен в безсънна синева.

          Смъртта на моя сън ме смени

          В моята лунна същост се влива

                                                Скрежена роса.

 

 

 

 

         Измислен захир ме имаш

         Аз немоя вече съм

         Рубинен плач на дете от мен взимаш

        Всеискрен ме тласкаш там,

                                          Аз вечна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )
  • Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...