3 mar 2007, 1:29

Захир

Poesía

1.4K 0 2

Измислена болка си ти

Кристален меч ме ласти

Отвежда ме отвъд нежелани дни

В моя кръст живот се власти.

Измамна лудост си ти.

Морен спомен в безсънна синева.

Смъртта на моя сън ме смени

В моята лунна същост се влива

Скрежена роса.

Измислен захир ме имаш

Аз немоя вече съм

Рубинен плач на дете от мен взимаш

Всеискрен ме тласкаш там,

Аз вечна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

The6SiC6Ness6 (Мирослав Георгиев)

Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )

2007-05-03T19:08:59+03:00
geowid (Георги Видинов)

Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!

2007-04-09T17:54:03+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0