3 mar 2007, 1:29

Захир 

  Poesía
1085 0 2

 

                              

 

           Измислена  болка си ти

           Кристален меч ме ласти

           Отвежда ме отвъд нежелани дни

           В моя кръст живот се власти.

 

 

 

          Измамна лудост си ти.

          Морен спомен в безсънна синева.

          Смъртта на моя сън ме смени

          В моята лунна същост се влива

                                                Скрежена роса.

 

 

 

 

         Измислен захир ме имаш

         Аз немоя вече съм

         Рубинен плач на дете от мен взимаш

        Всеискрен ме тласкаш там,

                                          Аз вечна съм.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )
  • Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!
Propuestas
: ??:??