3 mar 2007, 1:29

Захир

Poesía

1.4K 0 2

Измислена болка си ти

Кристален меч ме ласти

Отвежда ме отвъд нежелани дни

В моя кръст живот се власти.

Измамна лудост си ти.

Морен спомен в безсънна синева.

Смъртта на моя сън ме смени

В моята лунна същост се влива

Скрежена роса.

Измислен захир ме имаш

Аз немоя вече съм

Рубинен плач на дете от мен взимаш

Всеискрен ме тласкаш там,

Аз вечна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

The6SiC6Ness6 (Мирослав Георгиев)

Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )

2007-05-03T19:08:59+03:00
geowid (Георги Видинов)

Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!

2007-04-09T17:54:03+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0