3 мар. 2007 г., 01:29

Захир

1.4K 0 2

 

                              

 

           Измислена  болка си ти

           Кристален меч ме ласти

           Отвежда ме отвъд нежелани дни

           В моя кръст живот се власти.

 

 

 

          Измамна лудост си ти.

          Морен спомен в безсънна синева.

          Смъртта на моя сън ме смени

          В моята лунна същост се влива

                                                Скрежена роса.

 

 

 

 

         Измислен захир ме имаш

         Аз немоя вече съм

         Рубинен плач на дете от мен взимаш

        Всеискрен ме тласкаш там,

                                          Аз вечна съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )
  • Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...