Захир
Измислена болка си ти
Кристален меч ме ласти
Отвежда ме отвъд нежелани дни
В моя кръст живот се власти.
Измамна лудост си ти.
Морен спомен в безсънна синева.
Смъртта на моя сън ме смени
В моята лунна същост се влива
Скрежена роса.
Измислен захир ме имаш
Аз немоя вече съм
Рубинен плач на дете от мен взимаш
Всеискрен ме тласкаш там,
Аз вечна съм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Борисова Все права защищены
