Захир
Измислена болка си ти
Кристален меч ме ласти
Отвежда ме отвъд нежелани дни
В моя кръст живот се власти.
Измамна лудост си ти.
Морен спомен в безсънна синева.
Смъртта на моя сън ме смени
В моята лунна същост се влива
Скрежена роса.
Измислен захир ме имаш
Аз немоя вече съм
Рубинен плач на дете от мен взимаш
Всеискрен ме тласкаш там,
Аз вечна съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Борисова Всички права запазени
