Измислена болка си ти
Кристален меч ме ласти
Отвежда ме отвъд нежелани дни
В моя кръст живот се власти.
Измамна лудост си ти.
Морен спомен в безсънна синева.
Смъртта на моя сън ме смени
В моята лунна същост се влива
Скрежена роса.
Измислен захир ме имаш
Аз немоя вече съм
Рубинен плач на дете от мен взимаш
Всеискрен ме тласкаш там,
Аз вечна съм.
© Рая Борисова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
