Mar 3, 2007, 1:29 AM

Захир

  Poetry
1.4K 0 2

 

                              

 

           Измислена  болка си ти

           Кристален меч ме ласти

           Отвежда ме отвъд нежелани дни

           В моя кръст живот се власти.

 

 

 

          Измамна лудост си ти.

          Морен спомен в безсънна синева.

          Смъртта на моя сън ме смени

          В моята лунна същост се влива

                                                Скрежена роса.

 

 

 

 

         Измислен захир ме имаш

         Аз немоя вече съм

         Рубинен плач на дете от мен взимаш

        Всеискрен ме тласкаш там,

                                          Аз вечна съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо потънах в атмосферата - палци горе!! : )
  • Харесва ми,браво...поддържай си тази нишка на усещанията ...правилно засега не търсиш специално думите(те,сами ще си се открият с времето)...така само ще затормозваш заряда на чувствата си...поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...