Захир

10 may 2015, 14:34 2020-06-08T17:46:14+03:00

Poesía » De amor

518 1 3

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

В очите ѝ скитах и мислех,

че тя ще прогони скръбта,

че тя с любовта ще осмисли

света – не познал пъстрота.

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

Остави копнеж безпределен

и жажда жестока в нощта.

Сърцето покри под постеля

от есенни жълти листа.

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

И знам, че не ще я забравя.

Дели ни желязна врата

и няма какво да направя –

тя нежно плени мисълта.

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2015-05-11T00:45:53+03:00

Да, съгласен съм, винаги може и по-добре.
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2015-05-10T23:41:50+03:00

Много благодаря.
extreem90 (Калоян Калинов)

2015-05-10T23:15:04+03:00

"Можеш да я направиш щастлива, стига тя да пожелае... Но не можеш да я задържиш щом не иска да остане"! Влизаш в сайта през голямата врата! Великолепно е и това стихотворение... Само напред!