Захир
ЗАХИР
За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
В очите ѝ скитах и мислех,
че тя ще прогони скръбта,
че тя с любовта ще осмисли
света – не познал пъстрота.
За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
Остави копнеж безпределен
и жажда жестока в нощта.
Сърцето покри под постеля
от есенни жълти листа.
За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
И знам, че не ще я забравя.
Дели ни желязна врата
и няма какво да направя –
тя нежно плени мисълта.
За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
