Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
May 10, 2015, 2:34 PM  

Захир 

  Poetry » Love
557 1 3

ЗАХИР

 

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

В очите ѝ скитах и мислех,

че тя ще прогони скръбта,

че тя с любовта ще осмисли

света – не познал пъстрота.

 

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

Остави копнеж безпределен

и жажда жестока в нощта.

Сърцето покри под постеля

от есенни жълти листа.

 

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя.

И знам, че не ще я забравя.

Дели ни желязна врата

и няма какво да направя –

тя нежно плени мисълта.

 

За мъничко мярна се тя

и нейде далеч отлетя...

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, съгласен съм, винаги може и по-добре.
  • Много благодаря.
  • "Можеш да я направиш щастлива, стига тя да пожелае... Но не можеш да я задържиш щом не иска да остане"! Влизаш в сайта през голямата врата! Великолепно е и това стихотворение... Само напред!
Random works
: ??:??