7 ago 2010, 0:01

Захвърлен в пепелта

  Poesía
714 0 1

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата

И нямаше на кой да се оплаче
На рамо нечие да пролее сълза
В нощния огън бавно той
Остави сърцето си във мъка да изтлее…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Егор Игнатов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • звучи ми твоят вариянт като сухо четиво Забравена. А тук говорим за поезия

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...