И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата
И нямаше на кой да се оплаче
На рамо нечие да пролее сълза
В нощния огън бавно той
Остави сърцето си във мъка да изтлее…
© Егор Игнатов Всички права запазени