7.08.2010 г., 0:01

Захвърлен в пепелта

Поезия

716 0 1

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата

И нямаше на кой да се оплаче
На рамо нечие да пролее сълза
В нощния огън бавно той
Остави сърцето си във мъка да изтлее…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

egor (Егор Игнатов)

звучи ми твоят вариянт като сухо четиво Забравена. А тук говорим за поезия

2010-08-07T12:53:44+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0