Aug 7, 2010, 12:01 AM

Захвърлен в пепелта

Poetry

713 0 1

И сякаш душата му изпепелена
Захвърлен бе той във пепелта
Озверен отчаян и объркан
Се луташе в тунела на съдбата

И нямаше на кой да се оплаче
На рамо нечие да пролее сълза
В нощния огън бавно той
Остави сърцето си във мъка да изтлее…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

egor (Егор Игнатов)

звучи ми твоят вариянт като сухо четиво Забравена. А тук говорим за поезия

2010-08-07T12:53:44+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0