15 mar 2007, 10:20

Захвърлена червена роза 

  Poesía
734 0 6
Отпечатъци от пръсти върху...
                         ... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...

Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...

Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...

Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...

Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...

Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...

Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...

Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...

Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ина
  • Прав си, когато стиховете извират от сърцето се получава нещо прекрасно и истинско! И аз се радвам, че има и други хора, които да мислят така! Най - искрени поздрави!
  • Не мога , като се развълнувам почвам да пиша по много , хахах , ще ми простите , а днес е един чудесен ден и съм в прекрасно настроение , което още повече ме активизира .
  • Честно да си кажа , не вярвах , че има такива хора - като мен , и ако тези стихове извират направо от сърцето , както е при мен , много се радвам , значи не съм сам , хахах , браво браво , супер си .
  • Много ти благодаря! Трогната съм!
  • Лелееее , тва направо е супер смразяващо , побиха ме тръпки , няма какво друго да кажа освен , че е повече от прекрасно , това което докосва сърцето с думи не може да се опише . Поздрави
Propuestas
: ??:??