15 mar 2007, 10:20

Захвърлена червена роза

  Poesía
918 0 6
Отпечатъци от пръсти върху...
                         ... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...

Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...

Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...

Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...

Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...

Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...

Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...

Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...

Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ина
  • Прав си, когато стиховете извират от сърцето се получава нещо прекрасно и истинско! И аз се радвам, че има и други хора, които да мислят така! Най - искрени поздрави!
  • Не мога , като се развълнувам почвам да пиша по много , хахах , ще ми простите , а днес е един чудесен ден и съм в прекрасно настроение , което още повече ме активизира .
  • Честно да си кажа , не вярвах , че има такива хора - като мен , и ако тези стихове извират направо от сърцето , както е при мен , много се радвам , значи не съм сам , хахах , браво браво , супер си .
  • Много ти благодаря! Трогната съм!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...