Mar 15, 2007, 10:20 AM

Захвърлена червена роза

  Poetry
919 0 6
Отпечатъци от пръсти върху...
                         ... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...

Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...

Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...

Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...

Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...

Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...

Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...

Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...

Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ина
  • Прав си, когато стиховете извират от сърцето се получава нещо прекрасно и истинско! И аз се радвам, че има и други хора, които да мислят така! Най - искрени поздрави!
  • Не мога , като се развълнувам почвам да пиша по много , хахах , ще ми простите , а днес е един чудесен ден и съм в прекрасно настроение , което още повече ме активизира .
  • Честно да си кажа , не вярвах , че има такива хора - като мен , и ако тези стихове извират направо от сърцето , както е при мен , много се радвам , значи не съм сам , хахах , браво браво , супер си .
  • Много ти благодаря! Трогната съм!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...