Захвърлена червена роза
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...
Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...
Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...
Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...
Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...
Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...
Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...
Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...
Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
