15 мар. 2007 г., 10:20

Захвърлена червена роза

917 0 6
Отпечатъци от пръсти върху...
                         ... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...

Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...

Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...

Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...

Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...

Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...

Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...

Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...

Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ина
  • Прав си, когато стиховете извират от сърцето се получава нещо прекрасно и истинско! И аз се радвам, че има и други хора, които да мислят така! Най - искрени поздрави!
  • Не мога , като се развълнувам почвам да пиша по много , хахах , ще ми простите , а днес е един чудесен ден и съм в прекрасно настроение , което още повече ме активизира .
  • Честно да си кажа , не вярвах , че има такива хора - като мен , и ако тези стихове извират направо от сърцето , както е при мен , много се радвам , значи не съм сам , хахах , браво браво , супер си .
  • Много ти благодаря! Трогната съм!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...