15.03.2007 г., 10:20

Захвърлена червена роза

916 0 6
Отпечатъци от пръсти върху...
                         ... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя...

Мъртви листа валят се
сред самота...
навяват спомен за
някогашна песен на любовта...

Болка и тъга...
сянката на самота...
път проправя през
отминала красива мечта...

Червена роза...
от миг щастлив...
лежи и умира върху
черен спомен, останал някак
в душата все още жив...

Сиви воали сърцето покриват.
Безсилието се къпе
сред изречена лъжа...

Сълзи очите закриват...
Плаче и небето за изгубена,
може би прокълната мечта...

Любов... или съдба...
Червена роза умира в калта...
Безмълвен вик нечия
душа раздира...

Сред червените листа
тихо прокрадва се смъртта...

Болка в смразяваща самота...
Миг пропилян сред обсебваща празнота...
Червена роза лежи захвърлена в калта...
а с нея си отива навеки любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ина
  • Прав си, когато стиховете извират от сърцето се получава нещо прекрасно и истинско! И аз се радвам, че има и други хора, които да мислят така! Най - искрени поздрави!
  • Не мога , като се развълнувам почвам да пиша по много , хахах , ще ми простите , а днес е един чудесен ден и съм в прекрасно настроение , което още повече ме активизира .
  • Честно да си кажа , не вярвах , че има такива хора - като мен , и ако тези стихове извират направо от сърцето , както е при мен , много се радвам , значи не съм сам , хахах , браво браво , супер си .
  • Много ти благодаря! Трогната съм!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...