Закалка

Poesía

461 0 1

Календарът на стената е отронил без тъга,

лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.

Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.

С надежда подплатен е, за сразените души...

Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети.

Вадим от дълбоко вяра, закалена в бури зли.

Бог, е горе на небето! Ту прощава, ту гневи...

Но обича си чедата, като праща им беди.

Няма правди няма кривди. Земен ад, невидим рай.

Дишай, душо, ти несретна, твоят Дух кове се май!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Но обича си чедата, като праща им беди." - може е така да се каже. Аз бих казала, че бедите са задължителни за всички хора.

2022-08-24T14:51:15+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0