Закалка

Poetry

459 0 1

Календарът на стената е отронил без тъга,

лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.

Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.

С надежда подплатен е, за сразените души...

Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети.

Вадим от дълбоко вяра, закалена в бури зли.

Бог, е горе на небето! Ту прощава, ту гневи...

Но обича си чедата, като праща им беди.

Няма правди няма кривди. Земен ад, невидим рай.

Дишай, душо, ти несретна, твоят Дух кове се май!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Но обича си чедата, като праща им беди." - може е така да се каже. Аз бих казала, че бедите са задължителни за всички хора.

2022-08-24T14:51:15+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0