8 may 2009, 7:37

Закана

756 0 16

Какви ненормални стихчета!
Като обратна магия:
колкото повече пиша -
повече ми се криеш.

Как да ти викам? Никак.
И името ти - измама:
колкото пó те викам,
толкова пó те няма.

И времето тече обратно -
събота след неделя!
Колкото повече чакам,
повече ни разделя.

Ето, ти вече стигна
от Надеждата по-нататък.
Аз пък ако не ида
да те чакам оттатък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • винаги ти и никога нищо излишно!
  • Хей! Зарадва ме!

    П.П. Заканите имат по- голям ефект ако ги изпълняваш.
  • Да си жив, усмихна деня ми!
  • Каквото и да напишеш, все ми оправяш настоението!
  • Какви са тези магични стихчета, Райсън?
    Хем леки, като нашега, хем дълбоки...
    Явно, твоят ангел-покровител е поет...
    Пиши си, пиши...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...