Какви ненормални стихчета!
Като обратна магия:
колкото повече пиша -
повече ми се криеш.
Как да ти викам? Никак.
И името ти - измама:
колкото пó те викам,
толкова пó те няма.
И времето тече обратно -
събота след неделя!
Колкото повече чакам,
повече ни разделя.
Ето, ти вече стигна
от Надеждата по-нататък.
Аз пък ако не ида
да те чакам оттатък!
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
