2 abr 2019, 16:56

Заклеймен

603 0 0

Тих е моя живот, като закъсняваща железница, късно.
В буря на много слънца, зелен с разпилени листа
Длани докосващи, ужасяващо невръстно.
Тръпки полазващи, познато като бистра вода.
Неразбиращи погледи, откъсващи мигове на истина.
Бос с изтръгнати крила, крача в моята си тишина.
Усмивката лесно се разпада, в мъдростта на огледало.
С листа от клонка, изпращам писма в едно по-добро минало.
Пленителни са вятърните мелници,задвижвани от божествена сила.
Ветрове на различни съдби, няма бесни човеци-създаващи болка. 
Някой от небето съди, изпраща свойте наказателни сълзи.
От черни пера земята гъмжи, печален грач гърми.
Презрението пълзи като животно, по уморените рамене и гръб
В прегръдка на мрака, жъна само от отчаянието със счупен сърп!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма Такова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...