12 oct 2013, 19:50

Заклевайки щастие, споходило другите

  Poesía
778 0 0

Празнувай, аз утре ще празнувам,

че днес ми показа сърце

 чакайки, гледайки

 в мрака пред мене

 една мисъл зловеща ме прокле.

 Настрадах се, мъчейки

 се с мислите бурни да тръгна към теб и дойдох,

 но прошепвайки

в тъмното казах „Довиждане!”

 и страх пак гневът ми обзе.

Студено е,

 вярвай ми да бродиш прокудена,

 нещастие в теб да гори

и в пламъка винаги да тънеш осъдена

 да не потичат от твоите очи сълзи.

 Светът е суров

и горчив ми е спомена

 за всичко, което видях.

 Простих се с сълза

 случайно отронена,

която за жалост пропилях.

Заклевайки щастие, споходило другите

 внезапно с болка осъзнах,

 че не тяхното щастие засяда в гърдите ми,

 а таен срещу твоето щастие гняв.

 „Ще страдат, ще  страдат те двамата” -

 в главата ми мисли шептят

 и гледайки страданието им ще вникне в мен насладата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...