Празнувай, аз утре ще празнувам,
че днес ми показа сърце
чакайки, гледайки
в мрака пред мене
една мисъл зловеща ме прокле.
Настрадах се, мъчейки
се с мислите бурни да тръгна към теб и дойдох,
но прошепвайки
в тъмното казах „Довиждане!”
и страх пак гневът ми обзе.
Студено е,
вярвай ми да бродиш прокудена,
нещастие в теб да гори
и в пламъка винаги да тънеш осъдена
да не потичат от твоите очи сълзи.
Светът е суров
и горчив ми е спомена
за всичко, което видях.
Простих се с сълза
случайно отронена,
която за жалост пропилях.
Заклевайки щастие, споходило другите
внезапно с болка осъзнах,
че не тяхното щастие засяда в гърдите ми,
а таен срещу твоето щастие гняв.
„Ще страдат, ще страдат те двамата” -
в главата ми мисли шептят
и гледайки страданието им ще вникне в мен насладата.
© Полина Петкова Todos los derechos reservados