Oct 12, 2013, 7:50 PM

Заклевайки щастие, споходило другите

  Poetry
774 0 0

Празнувай, аз утре ще празнувам,

че днес ми показа сърце

 чакайки, гледайки

 в мрака пред мене

 една мисъл зловеща ме прокле.

 Настрадах се, мъчейки

 се с мислите бурни да тръгна към теб и дойдох,

 но прошепвайки

в тъмното казах „Довиждане!”

 и страх пак гневът ми обзе.

Студено е,

 вярвай ми да бродиш прокудена,

 нещастие в теб да гори

и в пламъка винаги да тънеш осъдена

 да не потичат от твоите очи сълзи.

 Светът е суров

и горчив ми е спомена

 за всичко, което видях.

 Простих се с сълза

 случайно отронена,

която за жалост пропилях.

Заклевайки щастие, споходило другите

 внезапно с болка осъзнах,

 че не тяхното щастие засяда в гърдите ми,

 а таен срещу твоето щастие гняв.

 „Ще страдат, ще  страдат те двамата” -

 в главата ми мисли шептят

 и гледайки страданието им ще вникне в мен насладата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...