12 окт. 2013 г., 19:50

Заклевайки щастие, споходило другите

782 0 0

Празнувай, аз утре ще празнувам,

че днес ми показа сърце

 чакайки, гледайки

 в мрака пред мене

 една мисъл зловеща ме прокле.

 Настрадах се, мъчейки

 се с мислите бурни да тръгна към теб и дойдох,

 но прошепвайки

в тъмното казах „Довиждане!”

 и страх пак гневът ми обзе.

Студено е,

 вярвай ми да бродиш прокудена,

 нещастие в теб да гори

и в пламъка винаги да тънеш осъдена

 да не потичат от твоите очи сълзи.

 Светът е суров

и горчив ми е спомена

 за всичко, което видях.

 Простих се с сълза

 случайно отронена,

която за жалост пропилях.

Заклевайки щастие, споходило другите

 внезапно с болка осъзнах,

 че не тяхното щастие засяда в гърдите ми,

 а таен срещу твоето щастие гняв.

 „Ще страдат, ще  страдат те двамата” -

 в главата ми мисли шептят

 и гледайки страданието им ще вникне в мен насладата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...