Заклевайки щастие, споходило другите

Празнувай, аз утре ще празнувам,

че днес ми показа сърце

 чакайки, гледайки

 в мрака пред мене

 една мисъл зловеща ме прокле.

 Настрадах се, мъчейки

 се с мислите бурни да тръгна към теб и дойдох,

 но прошепвайки

в тъмното казах „Довиждане!”

 и страх пак гневът ми обзе.

Студено е,

 вярвай ми да бродиш прокудена,

 нещастие в теб да гори

и в пламъка винаги да тънеш осъдена

 да не потичат от твоите очи сълзи.

 Светът е суров

и горчив ми е спомена

 за всичко, което видях.

 Простих се с сълза

 случайно отронена,

която за жалост пропилях.

Заклевайки щастие, споходило другите

 внезапно с болка осъзнах,

 че не тяхното щастие засяда в гърдите ми,

 а таен срещу твоето щастие гняв.

 „Ще страдат, ще  страдат те двамата” -

 в главата ми мисли шептят

 и гледайки страданието им ще вникне в мен насладата.