11 may 2008, 21:22

Заклевам те във спомена за мен.

  Poesía
1K 0 7
Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна -
звук от счупила се самота,
жестока, непривична,
жилеща от болка...
За тогава, днес във спомена
си те заклевам. Да ме възродиш.
От огън и мечти ще ме създаваш.
Ще ми припомняш мене си на длан,
каква била съм, как на суетата днеска
плащам кръвен дан.
Ще ми разказваш колко нежни са били ръцете ми,
без белези от много дни.
Как бръчки нямала съм по лицето си
и в сините очи - сълзи.
Ала лъжа ще бъда. И днес аз плача.
Плача за тая, що ще съм след време.
И ще се помоля тихо на плача,
живота ми от пръст да вземе.
Когато ме убие, да ме съживи,
като кукла парцалена да бъда,
макар и на конци.
Защото тихо ще ти шепна,
че не съм щастлива.
Че много ме боли...
А ти ще искаш пак да съм игрива,
момичето със слънчеви коси.
А те ще бъдат от мъки посивели
и ръцете ми към земята ще са се привели,
че от много младост черна станах
и от много радост не останах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви. Хм... прави ми впечатление, че някак твърде буквално се тълкуват стиховете ми Не съм тръгнала да скубя коси какво ще е след време. Просто се замислих, а замисля ли се за нещо, хване ли ми нещо вниманието го пиша
    Благодаря още веднъж за красивите думи
  • Браво,Съни! Много хубав стих!
  • Просто великолепно стихотворение! Нима всяка от нас не живее със страха каква ще бъде след години?! Прекрасно е!
  • Живееш сега и няма как да разбереш дали ще си щастлива утре. Всяка възраст си има чара...
  • Красиво е!Поздравявам те за стиха,но живей днес.Не мисли какво ще бъде,за да не пропуснеш младостта.Прегръдки!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...