11 мая 2008 г., 21:22

Заклевам те във спомена за мен.

1K 0 7
Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна -
звук от счупила се самота,
жестока, непривична,
жилеща от болка...
За тогава, днес във спомена
си те заклевам. Да ме възродиш.
От огън и мечти ще ме създаваш.
Ще ми припомняш мене си на длан,
каква била съм, как на суетата днеска
плащам кръвен дан.
Ще ми разказваш колко нежни са били ръцете ми,
без белези от много дни.
Как бръчки нямала съм по лицето си
и в сините очи - сълзи.
Ала лъжа ще бъда. И днес аз плача.
Плача за тая, що ще съм след време.
И ще се помоля тихо на плача,
живота ми от пръст да вземе.
Когато ме убие, да ме съживи,
като кукла парцалена да бъда,
макар и на конци.
Защото тихо ще ти шепна,
че не съм щастлива.
Че много ме боли...
А ти ще искаш пак да съм игрива,
момичето със слънчеви коси.
А те ще бъдат от мъки посивели
и ръцете ми към земята ще са се привели,
че от много младост черна станах
и от много радост не останах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви. Хм... прави ми впечатление, че някак твърде буквално се тълкуват стиховете ми Не съм тръгнала да скубя коси какво ще е след време. Просто се замислих, а замисля ли се за нещо, хване ли ми нещо вниманието го пиша
    Благодаря още веднъж за красивите думи
  • Браво,Съни! Много хубав стих!
  • Просто великолепно стихотворение! Нима всяка от нас не живее със страха каква ще бъде след години?! Прекрасно е!
  • Живееш сега и няма как да разбереш дали ще си щастлива утре. Всяка възраст си има чара...
  • Красиво е!Поздравявам те за стиха,но живей днес.Не мисли какво ще бъде,за да не пропуснеш младостта.Прегръдки!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...