Заклевам те във спомена за мен.
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна -
звук от счупила се самота,
жестока, непривична,
жилеща от болка...
За тогава, днес във спомена
си те заклевам. Да ме възродиш.
От огън и мечти ще ме създаваш.
Ще ми припомняш мене си на длан,
каква била съм, как на суетата днеска
плащам кръвен дан.
Ще ми разказваш колко нежни са били ръцете ми,
без белези от много дни.
Как бръчки нямала съм по лицето си
и в сините очи - сълзи.
Ала лъжа ще бъда. И днес аз плача.
Плача за тая, що ще съм след време.
И ще се помоля тихо на плача,
живота ми от пръст да вземе.
Когато ме убие, да ме съживи,
като кукла парцалена да бъда,
макар и на конци.
Защото тихо ще ти шепна,
че не съм щастлива.
Че много ме боли...
А ти ще искаш пак да съм игрива,
момичето със слънчеви коси.
А те ще бъдат от мъки посивели
и ръцете ми към земята ще са се привели,
че от много младост черна станах
и от много радост не останах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены
Не съм тръгнала да скубя коси какво ще е след време. Просто се замислих, а замисля ли се за нещо, хване ли ми нещо вниманието го пиша