11.05.2008 г., 21:22

Заклевам те във спомена за мен.

1K 0 7
Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна -
звук от счупила се самота,
жестока, непривична,
жилеща от болка...
За тогава, днес във спомена
си те заклевам. Да ме възродиш.
От огън и мечти ще ме създаваш.
Ще ми припомняш мене си на длан,
каква била съм, как на суетата днеска
плащам кръвен дан.
Ще ми разказваш колко нежни са били ръцете ми,
без белези от много дни.
Как бръчки нямала съм по лицето си
и в сините очи - сълзи.
Ала лъжа ще бъда. И днес аз плача.
Плача за тая, що ще съм след време.
И ще се помоля тихо на плача,
живота ми от пръст да вземе.
Когато ме убие, да ме съживи,
като кукла парцалена да бъда,
макар и на конци.
Защото тихо ще ти шепна,
че не съм щастлива.
Че много ме боли...
А ти ще искаш пак да съм игрива,
момичето със слънчеви коси.
А те ще бъдат от мъки посивели
и ръцете ми към земята ще са се привели,
че от много младост черна станах
и от много радост не останах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви. Хм... прави ми впечатление, че някак твърде буквално се тълкуват стиховете ми Не съм тръгнала да скубя коси какво ще е след време. Просто се замислих, а замисля ли се за нещо, хване ли ми нещо вниманието го пиша
    Благодаря още веднъж за красивите думи
  • Браво,Съни! Много хубав стих!
  • Просто великолепно стихотворение! Нима всяка от нас не живее със страха каква ще бъде след години?! Прекрасно е!
  • Живееш сега и няма как да разбереш дали ще си щастлива утре. Всяка възраст си има чара...
  • Красиво е!Поздравявам те за стиха,но живей днес.Не мисли какво ще бъде,за да не пропуснеш младостта.Прегръдки!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...