22 nov 2010, 15:24

Заключена в Мълчанието 

  Poesía
2234 0 40

 

 

 

 

 

 

                            З А К Л Ю Ч Е Н А   В   М Ъ Л Ч А Н И Е Т О

 

            _________________________________________________

 

 

                                                                                              На Дъщеря ми!

 

 

 

 

 

 

 

                          На прага оставила своя недокоснат Живот...

 

 

                          И своите мънички пролетни дългове.

                          Тя бавно прекрачи във Света на Мълчанието.

                          Безмълвно нереална... Опъната до край тетива.

                          Пустинно пресъхнала от прегоряло очакване.

 

 

 

 

 

                          Вятърни мелници. Останали без капчица Вятър.

                          И празни хамбари – безжизнени аквариуми.

                          Със сухи очи… Когато надига се мощно вълната.

                          Прекършена мачта върху разлюшкана палуба.

 

 

 

 

 

                         Бесът на Злото навлече вече дрипавата дреха.

                         Във мрачни помисли денят настъпва твърде рано.

                         И бързо се развива на руло навитата Пътека.

                         А как боли от безсилие прекършено Крилото…

 

 

 

 

 

                         Само Последната Светулчица. Разплакана.

                         Търсеше отнякъде да си запали Огънче…

                         На небето между клоните мъждееше  Звезда.

                         И зъзнеща… За Пролет непокорна си мечтаеше.

 

 

 

 

 

 

 

 

                         Ала Времето…

                         Времето беше избягало някъде другаде.

 

 

 

 

 

 

 

 

                    

 
                      2010 г. 
                                                                                  Виктор БОРДЖИЕВ

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??