Заключена в Мълчанието
З А К Л Ю Ч Е Н А В М Ъ Л Ч А Н И Е Т О
_________________________________________________
На Дъщеря ми!
На прага оставила своя недокоснат Живот...
И своите мънички пролетни дългове.
Тя бавно прекрачи във Света на Мълчанието.
Безмълвно нереална... Опъната до край тетива.
Пустинно пресъхнала от прегоряло очакване.
Вятърни мелници. Останали без капчица Вятър.
И празни хамбари – безжизнени аквариуми.
Със сухи очи… Когато надига се мощно вълната.
Прекършена мачта върху разлюшкана палуба.
Бесът на Злото навлече вече дрипавата дреха.
Във мрачни помисли денят настъпва твърде рано.
И бързо се развива на руло навитата Пътека.
А как боли от безсилие прекършено Крилото…
Само Последната Светулчица. Разплакана.
Търсеше отнякъде да си запали Огънче…
На небето между клоните мъждееше Звезда.
И зъзнеща… За Пролет непокорна си мечтаеше.
Ала Времето…
Времето беше избягало някъде другаде.
2010 г. Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
Не знам вече как с думи да изразя възхищението си! 