Заключена в Мълчанието
З А К Л Ю Ч Е Н А В М Ъ Л Ч А Н И Е Т О
_________________________________________________
На Дъщеря ми!
На прага оставила своя недокоснат Живот...
И своите мънички пролетни дългове.
Тя бавно прекрачи във Света на Мълчанието.
Безмълвно нереална... Опъната до край тетива.
Пустинно пресъхнала от прегоряло очакване.
Вятърни мелници. Останали без капчица Вятър.
И празни хамбари – безжизнени аквариуми.
Със сухи очи… Когато надига се мощно вълната.
Прекършена мачта върху разлюшкана палуба.
Бесът на Злото навлече вече дрипавата дреха.
Във мрачни помисли денят настъпва твърде рано.
И бързо се развива на руло навитата Пътека.
А как боли от безсилие прекършено Крилото…
Само Последната Светулчица. Разплакана.
Търсеше отнякъде да си запали Огънче…
На небето между клоните мъждееше Звезда.
И зъзнеща… За Пролет непокорна си мечтаеше.
Ала Времето…
Времето беше избягало някъде другаде.
2010 г. Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
Не знам вече как с думи да изразя възхищението си! 