18 ago 2012, 9:43

Закъснели мисли

  Poesía » Otra
597 0 0

Тогава още знаех - ще запомня...

тъй дребнички са важните неща.

Протегна шепа с няколко малини,

в която сякаш бе се сбрал света.

 

В тях имаше и обич, и надежда,

че тази малко шепа плодове

ще може да запълни дълга пропаст,

да заличи незнайни грехове...

 

Че ще изтрие тихомълком всичко,

което времето не ни спести

и ще забравим колко сме били самички

аз - без баща, без дъщеря си ти!

 

Един ден - срещу много други,

един усмихнат миг във вечността!

Протегната ръка... и помежду ни

се появи невидима следа!

 

Следа, която само да докаже,

че времето невинаги е цар!

То неизбежно може всичко да размаже,

но на душата всеки сам е господар!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...