Aug 18, 2012, 9:43 AM

Закъснели мисли

  Poetry » Other
593 0 0

Тогава още знаех - ще запомня...

тъй дребнички са важните неща.

Протегна шепа с няколко малини,

в която сякаш бе се сбрал света.

 

В тях имаше и обич, и надежда,

че тази малко шепа плодове

ще може да запълни дълга пропаст,

да заличи незнайни грехове...

 

Че ще изтрие тихомълком всичко,

което времето не ни спести

и ще забравим колко сме били самички

аз - без баща, без дъщеря си ти!

 

Един ден - срещу много други,

един усмихнат миг във вечността!

Протегната ръка... и помежду ни

се появи невидима следа!

 

Следа, която само да докаже,

че времето невинаги е цар!

То неизбежно може всичко да размаже,

но на душата всеки сам е господар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...