От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.

Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако,обаче,преди това
главата не разбиеш...

Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси.
Но не очаквай,вече не-
да го изпрося...

Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен.
Дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.

И няма да помогнат
дори длето и чук
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
               покорно теменужен.