Закъсня
От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако,обаче,преди това
главата не разбиеш...
Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси.
Но не очаквай,вече не-
да го изпрося...
Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен.
Дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.
И няма да помогнат
дори длето и чук
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
покорно теменужен.
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако,обаче,преди това
главата не разбиеш...
Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси.
Но не очаквай,вече не-
да го изпрося...
Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен.
Дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.
И няма да помогнат
дори длето и чук
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
покорно теменужен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Николов Всички права запазени
