Svetlozavar (Светлозар Николов) Svetlozavar (Светлозар Николов)
1 33
Sep 27, 2005, 9:22 PM

Закъсня

  Poetry
1.1K 0 1
От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.

Е,щом се блъскаш във стена,
ще я пробиеш,може би,
ако,обаче,преди това
главата не разбиеш...

Аз бих те грабнал на ръце-
без упрек и въпроси.
Но не очаквай,вече не-
да го изпрося...

Полека всичко се размива,
щом теб те няма тук,до мен.
Дорде усетиш,че изстивам,
аз вече ще съм вкаменен.

И няма да помогнат
дори длето и чук
от мене да изваеш друг,
какъвто ти е нужен-
               покорно теменужен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0