Закъсня
Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си
и осъди се сам – клет затворник в килия от студ,
да решаваш чрез ум на сърцето си сложните ребуси,
сам избра безопасния бяг, вместо порива луд.
И отново мълчиш. Но издайната нежност в очите ти
лъкатуши край мен, като ласкава морска вълна,
а докосва душа, с безпристрастност на стара лечителка,
надживяла горещия, истинен дъх на страстта.
Сам издигна стена и сега сам пред нея изправяш се.
Просто огънят в мен до последна искра догоря.
Само шепата прах, като притча, отдавна забравена,
ми прошепва, че мога поне да остана добра.
Още имам за теб и усмивки, и слънчеви зайчета,
още мога да стисна с приятелска щедрост ръка,
но угасна онази звезда – лъчезарно омайваща.
Не очаквай любов. Забрави. Няма как. Закъсня
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
