14 may 2019, 6:58

Закъснях

Poesía » De amor

493 2 0

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!

Простил и бях но не, че е светица!
Обичах я и за това простих.
Жена! Не беше само тя грешница.
Човек роден е вечно да греши!

Със мен остана само тишинаата.
Дъждът навън отдавна вече спря.
А тя е нейде там, във тъмнината,
излъгана, забравена, сама!

Не съм обичал друга като нея!
Тя беше всичко - въздух и вода!
До кат съм жив за нея ще копнея!
Със нея си отиде любовта!

13.05.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9