14.05.2019 г., 6:58

Закъснях

Поезия » Любовна

491 2 0

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!

Простил и бях но не, че е светица!
Обичах я и за това простих.
Жена! Не беше само тя грешница.
Човек роден е вечно да греши!

Със мен остана само тишинаата.
Дъждът навън отдавна вече спря.
А тя е нейде там, във тъмнината,
излъгана, забравена, сама!

Не съм обичал друга като нея!
Тя беше всичко - въздух и вода!
До кат съм жив за нея ще копнея!
Със нея си отиде любовта!

13.05.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0