Закъснях

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!

Простил и бях но не, че е светица!
Обичах я и за това простих.
Жена! Не беше само тя грешница.
Човек роден е вечно да греши!

Със мен остана само тишинаата.
Дъждът навън отдавна вече спря.
А тя е нейде там, във тъмнината,
излъгана, забравена, сама!

Не съм обичал друга като нея!
Тя беше всичко - въздух и вода!
До кат съм жив за нея ще копнея!
Със нея си отиде любовта!

13.05.2019 г.