May 14, 2019, 6:58 AM

Закъснях

Poetry » Love

490 2 0

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!

Простил и бях но не, че е светица!
Обичах я и за това простих.
Жена! Не беше само тя грешница.
Човек роден е вечно да греши!

Със мен остана само тишинаата.
Дъждът навън отдавна вече спря.
А тя е нейде там, във тъмнината,
излъгана, забравена, сама!

Не съм обичал друга като нея!
Тя беше всичко - въздух и вода!
До кат съм жив за нея ще копнея!
Със нея си отиде любовта!

13.05.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0