20 oct 2007, 22:46

Закъснял

  Poesía
879 0 11


Tвърде дълго те чаках да дойдеш,
за да се радвам сега на срещата.
Дълго поддържах огън в себе си -
сега там е пусто огнище.

Дълго търсеше път към мен,
а аз вървях до теб непознал ме.
Дълго чаках Моя ден,
а щом дойде, не му се радвам.

Сега си тук, а те гледам с чужди очи.
Сега си тук, говоря ти с пуста уста.
Не мога да открия въглена на чувствата,
изгубен на самотата в пепелта.

Огънят не може сам да гори -
за него трябват двама.
По своя път от тук продължи -
место за теб при мене няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен е стиха ти, Нели!
    Поздравявам те!
  • Човек оценява мига, когато го пропусне или изгуби - това е тъжното в живота...
    Благодаря за посещението. Поздрави на всички!!!
  • Твърде дълго те чака да дойдеш....

    Невероятно тъжно...
    Невероятно красиво...
    Нека дишат праха -онези,които са се докоснали до теб -след .....Порива на чувствата
  • благодаря ви, приятели!
  • Поздравления, Нели!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...